Както стана ясно, животът е низ от падания и ставания. В моя случай чувствам, че всяко следващо падане е по-голямо от предишното, а всяко следващо ставане е по-малко. Както и да е. Може би трябва да почна да пълзя накрая, за да се издигна най-високо и да спра да падам.
Ето посланията, които ми помагат да стана. Те не са вълшебни думички, не обещават нищо, но определено помагат в тежък момент. Някои сама "създадох", други съм запомнила от тук от там, източникът в случая няма значение, важнот...
Сега съм безработна и единствените ми задължения са да правя пустия дипломен проект и да поддържам домакинството. Т.е. нямам право да кажа, че нямам време. Но едно време наистина бях заета. Когато бях на 14, трябваше да ходя на училище, да поддържам 5-членно домакинство, като аз бях единственото момиче/жена, ходех на уроци по пиано и по рисуване и имах гадже. Тогава нямах време. Но бях щастлива.
Сега слушам една позната, учителка, стара мома, която се опитва да ме убеди, че не чете книги, защото няма...
Много съм лесна, значи. В петък отново се оказах в голяма дупка. Отново седях като парализирана без да правя нищо и се чудех какво става с мен, накъде тръгвам, защо деградирам, какво мога да направя, може ли да ми помогне някой, защо никой не ми помага и какво ли още не... в главата ми беше буря, въртяха се спомени за това как всички виждаха, че имам нужда от помощ, казваха ми - имаш от нужда от помощ, сама не можеш да се справиш, и в същото време никой не ми подаде ръка. Никой. Тогава си рекох - добре, ...
Това е въпросът, който терзае Саманта от "Повелителката на метлата" на Софи Кинсела. Интересна лека книжка, прочетох я за един ден и мога да кажа, че е любимата ми книга, много свежа, наистина.
Та, девойката е преуспяващ адвокат докато една малка подробност се обърква и тя остава буквално на улицата, неволно намира работа в една богаташка къща в провинцията и там започват приключенията. Разбира се авторката доооста е преувеличила с някои неща. Например наистина е невъзможно да си на 29 и да не знаеш, ч...
Преди една седмица официално взех решение да се променя в някои насоки. Припомням ги:
1. Да "налея форми" като от 47кг докарам 53-55. Реших да се меря всяка седмица - килограми и разни обиколки. Резултатът от тренировките от миналата седмица е нулев. Верно, че не съм претренирала кой знае колко...
2. Желанието ми да науча разните там програми от сорта на фотошоп, 3де макс и т.н. (имам си ги изброени в "това съм аз") за сега остава неосъществено. За цялата минала седмица не намерих нито час време да с...
Започвам нова рубрика с разни съвети за лично самоусъвършенстване, организация на времето, мотивация и прочие. Не ме бива в преписването от други сайтове, за това ще споделя личен опит и наблюдения, които са проработили при мен.
Та. Предполагам ви се е случвало когато имате някаква важна работа да свършите и постоянно я отлагате, си казвате - "Днес трябва да приключа с реферата." "Днес трябва най-сетне да направя онова проучване" и т.н. Т.е. понеже работата ви е неприятна, вие сте се съсредоточили в...
Смея да кажа, че за сега се развивам добре. Да, имах известни спадове, но направих първата крачка, паднах и станах, сега дигам крак за втората крачка.
Както казват - апетитът идва с яденето - това е валидно и за работата.
Лежа на леглото и никаква сила не е способна да ме вдигне до момента, в който аз не пожелая да стана. Но от този момент нататък аз искам да продължа работата.
Пример давам с готвенето - никак не ми беше кеф и всячески отбягвах да готвя, въпреки че ми беше втръснало от разн...
Чудя се има ли жени, чиито домове са винаги чисти и подредени, всяко нещо си знае мястото, няма тъмни ъгълчета, където трупат нещата, които не знаят какво да ги правят? Домове в които не седят купчини с пране за гладене, чинийката на котката е винаги чиста и пълна, цветята са винаги поляти, винаги има нещо сготвено за ядене плюс нещо сладичко за прихапване? Има ли все още такива жени, които не са немарливи в това отношение?
Има ли жени, на които не им се налага да отлагат нещо дребно със седмици, като...
Ах как умирам от глад! Днес трябваше да продължа с тренировките, които почнах в понеделник, ама нещо не ме кефят. Скучно е да седиш сам вкъщи и да повтаряш скоковете на някакви каки от екрана, но за сега това ми е единствената алтернатива. :( Упорито не искам да ходя на фитнес, искам да докажа пред себе си, пък и пред другите, че не е нужно да давам пари, да ходя в залата, да се редя на опашка за разните уреди, да се притеснявам, че не знам кое за какво е и да си мълча сред хората, за да постигна някакв...
Има една приказка - който не придобива, губи всеки ден . Значи всеки ден ще следя за придобиването на нещо ново във всяко от тези 5 направления, всеки ден по една малка стъпка - било тя и миша, ще ме заведе накрая до моето ново и по-добро аз.
Ако има кой да ме следи, насърчава и съветва би било много хубаво.
Не обещавам да пиша всеки ден, защото не искам да ставам зависима от виртуалното пространство - да не стане после така, че да пиша повече, отколкото да действам. Тогава по нищо няма да се раз...
И така. Реших да започна блог тип дневник, в които да описвам пътя си към промяната. По този начин, като кажа и на другите за това, ще имам още един стимул да продължавам - ти, който следиш какво се случва и как я карам.
А ето и насоките, в които искам да се развия:
1. Висока съм 1.68м, а тежа едва 46-47кг. Мерките ми са 81/66/84 и вместо да чувам комплименти за стройната си фигура - отвсякъде подмятания колко съм слаба, как се топя, линея, на изчезване съм .. и взех та се комплексирах. Целта ми е...
Този блог съществува от началото на годината, когато бях доста объркано, жалко и депресирано човече. Днес, 7-8 месеца по-късно, аз знам коя съм и какво искам. За това и изтрих старите си статии и започнах на чисто.
Хората обикновено си правят равносметка за отминалата година през декември и тогава и си поставят новите цели за новата година. Спазват ги 1-2 месеца и после забравят.
Аз направих нещо друго - 4 месеца преди края на годината се върнах назад и си рекох - ще се харесам ли такава през деке...
